Българският полярен кораб НИК 421 отплава от българската база “Св.

 

Българският полярен транспортен съд НИК 421 отплава от българската база “Св. Климент Охридски ” на остров Ливингстън от Южните Шетлендски острови на Антарктида.

“Мисията е напълно изпълнена. След 40 дневна корабно-полярна задача на нашия български боен научноизследователски транспортен съд “Св.св. Кирил и Методий ” към този момент се готвим  за повдигане на котва и отплаваме от Антарктида ”. Това сподели ръководителят на 32-та българска антарктическа експедиция проф. Христо Пимпирев след качването на част от експедицията на борда на НИК 421, който през вчерашния ден отплава от българската база “Св. Климент Охридски ” на остров Ливингстън от Ю

“Научната лаборатория, за която генерации учени мечтаеха да имаме на Антарктида, откакто корабът придвижи 80 тона материал, към този момент в съществени линии е приключена. Също доста значимо е, че бяха подкрепени и приключи теренната работа на съвсем всички от 12-те научни плана, които се извършват по националната стратегия за полярни проучвания ”, означи проф. Пимпирев като разясни, че към първичните 11 научни плана по програмата се е прибавил и още един – на двамата български палеонтолози доцент лекар Дочо Дочев и доцент лекар Любомир Методиев, които се причислиха към 10 испански учени от базата „ Хуан Карлос Първи “ в построения благодарение на българския транспортен съд полеви теоретичен лагер на труднодостъпния поради бурни югозападни ветрове и едва изследван полуостров Байес в западната част на остров Ливингстън.

Според проф. Пимпирев експедицията е извънредно сполучлива. “Аз съм извънредно удовлетворен като началник на експедицията, че в едни много тежки условия – при неподходящо време, ледова конюнктура, съумяха дори да се преизпълнят плануваните задания ”, сподели професорът.

Той означи, че е имало доста изненади, които ще отличат тази експедиция от останалите. “Оказахме помощ в неволя на една ветроходна яхта на излизане от пролива Бигъл. Прибрахме открити в прилежащия залив на Ливингстън от наша полева група остатъци на един аржентински аероплан, разрушил се преди 48 години, като ще бъдат предадени в Мар дел Плата на аржентинските военноморски сили. Получаваме изключителна признателност от околните на починалите 14 аржентинци ”, сподели ръководителят на българската антарктическа експедиция.

Проф. Пимпирев акцентира, че са били подкрепени много  задгранични експедиции. “На нашата база сега работи турски академик. Работиха и португалски учени и един академик от Англия. Наши учени работят с турската експедиция. Научноизследователският транспортен съд оказа помощ извънредно доста на испанската полярна стратегия с превозването на учени и материали в техните бази “Хуан Карлос Първи ” на остров Ливингстън и “Габриел де Кастия “ на остров Дисепшън и откриването на полевия лагер на полуостров Байес ”, изясни професорът, допълва chernomore.bg.

Според него с кораба България се е присъединила извънредно сполучливо в цялата интернационална стратегия за проучване на Антарктида. “Ние сме една уважавана полярна нация. Всички ни гледат с почитание и освен с почитание, а и с удивление, тъй като доста от тези народи щ, когато са откривали континенти, ние не сме съществували като страна. В момента им оказваме помощ и сме безусловно равни с тях ”, сподели ръководителят на българските научни антарктически експедиции.

“Доказахме, че можем да бъдем морска нация, можем да бъдем моряци в тези тежки условия с лед, айсберги, бурни талази и секване на пролива на Дрейк. Спокойно можем да се похвалим с една сполучливо приключена 32 българска антарктическа експедиция и изпълнена задача ”, сподели проф. Пимпирев.

жните Шетлендски острови на Антарктида, съобщи песслужбата на ВВМУ.